Рецензии

М.Г.Попруженко. Синодик царя Борила


Анотация

От всички славянски страни Русия е проявила най-жив интерес към паметниците на старата българска писменост. В края на миналото столетие руски учени покрай друго обърнаха особено внимание и на синодиците, най-вече откак Ф. И. Успенски изтъкна, че те са от голямо значение за историка изворовед. Мнозина ги използуваха за свои културни и исторически изследвания, някои пък ги подложиха на по-обстойно литературно изучване. Един от тия учени, които хвърлиха буден поглед към далечното минало на България, е и г. М. Г. Попруженко. Покрай трудовете си из областта на Българското възраждане той издаде, още в началото ва своята учена дейност, в Одеса 1899 г., „Синодик царя Борила“ по Софийски (сега наречен от него Палаузовски) препис заедно със съответния му гръцки текст, а по-късно, през 1907 г в Петербург „Козмы Пресвитера слово на еретики и поучение от божественных книг“ и то с оглед на културните сношения между България и Русия.



КОПИЕНОСЕЦ НА БОЖЕСТВЕНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ?


Анотация

Хероят на „Радецки“ и на „Вола“ неведнъж е бивал знаме. И на личности, и на групи, и на партии. И немалко страници са написани за него – у нас и в чужбина, с чувство на почуда и възторг. И днес България чрез своята младеж му прави всяка година поклон във Вратца, както на никой свой син. При все че Захарий Стоянов, един от неговите сподвиж- ници, го представи в биографията си за него в твърде странна светлина като личност. От тоя възторг се опитва да отклони българското общество Иван Вазов още в 1891 г. в студията си за Ботевите поетически творби (Денница, II, кн. 6–10), като подчертава в „Молитва“ недостойно отношение към православната религия. Тук подкрепят Вазова Ст. Заимов (Мсб. I. 1888, с. 251) и Д. Т. Страшимиров (Христо Ботев, критически опит, Пловдив, 1897, с. 278), макар и да се отнася критично към неговата преценка.



Мъченик на народностно съзнание


Анотация

Да вникнеш в миналото на един народ, не стига да се запознаеш само със събития, деяния и приключения, да запомниш имена на малки и големи вождове, да знаеш само главни моменти от историята на един живот, това значи да доловиш ритъма на един исторически процес, да схванешсмисъла в зигзагите на една съдба, да се вживееш в устреми и идеали, да по- тънеш в една душа и да се почувствуваш неизменна същност от едно битие. Най-силно можеш да изживееш миналото на своя народ, когато четеш от историята му страниците на страдание и на върховен хероизъм. Не искаш ли да отиваш твърде далеч – в мрака на вековете, достатъчно е да погледнеш сто и петдесет години назад, когато угнетен народ има смелост чрез по-будни синове да издигне глас за свое слово в богослужба, когато има воля да иска свои, от своята кръв и своя дух, стражници на неговата религиозна съвест, най-после, води борба с опасен и силен враг за своя духовна свобода, чий го образ вижда в национална независима църква – когато от Тулча до Охрид и от Видин до Цариград се събужда, вълнува и бори един народ и заявява на света своето право на живот.



Македония в своите старини


Анотация

Един от тия, които обичат и познават старината, това е проф. Йордан Иванов. Спомним ли си някои от неговите по-крупни работи – да оставим настрана по-малките му монографии, студии и статии, пръснати из наши и чужди списания, – работи, издадени в София, като „История славеноболгарская“, 1914, като „Св. Иван Рилски и неговият монастир“, 1917, или като „Богомилски книги и легенди“, 1925, веднага долавяме физиономията на учения – ясна и определена. Виждаме археолога и историка, изкуствоведа, етнографа и географа, филолога и литературния историк, които не се отделят един от друг, а взаимно се допълнят, подпомагат, които се обединяват в страстната преданост към миналото, към неговите останки. Следите на това минало, особено българското, които той търси не само в пределите на българската земя, но и в чужбина – по прашните лавици на библиотеки и музеи, за него са предмет не само на наблюдение и съзерцание, но и за изучване – и то добросъвестно, всестранно, критично, с едничката жажда да се хвърли лъч върху тъмните страници от историята на един народ.



Охридската архиепископия


Анотация

Да се проследи историята на българската църква, това значи да се разкрие българският духовен живот в историческия му ход, да се разкрие историческият развой на българската култура, ако и не всестранно, да се очертае нравственият лик на българския народ в светлината на неговата историческа съдба. Ето защо всеки труд, който отдалече или отблизо засяга миналото на нашата църква, е от особена цена за нас. Не един наш учен, не един труженик на културни ценности, е отправял поглед, кога по-критичен, кога по-бегъл, към това минало. И неведнъж са ни били поднасяни страници из историята на нашата църква, пълни с нови открития, с нови осветления, с нови заключения Така се събират изследвания за историята на българския духовен живот от най-старо време до наши дни.



ЕДНА ЦЕННА КНИГА ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО МИНАЛО


Анотация

Усилията на наши и чужди учени в областта на историческата наука от петдесет години насам дадоха богата жътва. На тия усилия дължим днес, покрай другото, архивни издирвания, критично издадени преписки и мемоари, множество ценни статии, студии и монографии върху Българското национално възраждане. На тях дължим и оная обилна светлина, която се хвърля върху движението за българска духовна независимост така, че нам то е познато в неговите главни моменти, в неговите главни личности, в съществените му посоки и резултати.



М. Арнаудов. Екзарх Иосиф и българската културна борба след създаване на екзархията (1870-1915)


  • Заглавие: М. Арнаудов. Екзарх Иосиф и българската културна борба след създаване на екзархията (1870-1915)
  • Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
  • Раздел: Рецензии
  • Година: 1940

Анотация

Още един труд от проф. М. Арнаудов, който изненадва със своята неуморимост, с голямата си творческа воля, с широката си ерудиция, с очудващата си работоспособност. Арнаудов е от ония български учени, които са посветили своя живот на българското културно минало – да бъде то проучено, разкрито в неговата същност, да бъде представено в исторично осветление. Отлично запознат със западноевропейските литератури, с особените културно-исторични прояви на Западния свят, той отправи своя поглед на голям учен към българското национално възраждане, към проявите изобщо на българския духовен живот, за да бъде по-полезен както на младата българска наука, така и на своя народ, чиято политическа, културна и литературна история се нуждае от множество работници. И това, което М. Арнаудов извърши от две десетилетия насам, е достойно не само за възхвала.



Към българските културни борби


  • Заглавие: Към българските културни борби
  • Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
  • Раздел: Рецензии
  • Издания:
    Издания Отец Паисий
  • Библиография: Към българските културни борби : [Рецензия на: Български читалища преди Освобождението : Принос към историята на Бълг. възраждане / Стилиян Чилингиров. - София : М-во на нар. просвещение, 1930,] / Борис Йоцов. // Отец Паисий : обществено-културно-политическо списание, Год. ІV (1931), № 17/20, с. 238-240.
  • Година: 1930

Анотация

"...Един от нашите известни писатели, Ст. Чилингиров, който не веднъж е хвърлял поглед към духовния живот на своя народ в минало и сегашно, написал множество статии и студии, за да осветли един или друг въпрос из българската културна и политическа история, изненадва сега с един обширен труд, резултат колкото на благородни усилия и грижи, толкова и на строга добросъвестност и неуморна трудолюбивост. Това е принос, от особено значение, към историята на българските културни борби преди освобождението, които, изразили се в една или друга посока, имат за един от своите крупни успехи просветни, нека кажем национални, огнища—читалищата..."



Нов труд на проф. д-р М. Арнаудов


  • Заглавие: Нов труд на проф. д-р М. Арнаудов
  • Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
  • Раздел: Рецензии
  • Издания:
  • Библиография: Нов труд на проф. д-р М. Арнаудов : [Рецензия на: Селимински : Живот, дело, идеи 1799-1867 / Михаил Арнаудов. - София : БАН, 1938] / Борис, Йоцов. // Училищен преглед, Год. ХХХVІІ (1938), № 3, с. 313-317.
  • Година: 1938

Анотация

Михаил Арнаудов, видният наш учен, който повече от три десетилетия твори неуморно, с толкова знания и мъдрост, българската духовна култура, възкресява още една фигура на българското национално Възраждане – д-р Ив. Селимински, когото врежда между Раковски и Макариополски, Бозвели и Априлов, намерили вече в негово лице своя вещ познавач, отличен тълкувател и верен изо бразител. Още веднъж, подкрепян от познанията и качествата си на литературовед и критик, той се изявява в пълния си образ на литературен и културен историк. С основно познаване на епохата, с широко вникване във всички събития, личности и идеи на нашето Възраждане, с тънко чувство за динамиката на историческото развитие, с правилно отношение към проблемите и идеалите на вре мето, той умее да отдели значително ценното, да посочи народностно значимото, да използува един или друг метод, за да се добере към точна преценка и обусловен извод, да намери пътищата и средствата към културно-исторична синтеза.



Subscribe to Рецензии