Македония в своите старини


Анотация

Един от тия, които обичат и познават старината, това е проф. Йордан Иванов. Спомним ли си някои от неговите по-крупни работи – да оставим настрана по-малките му монографии, студии и статии, пръснати из наши и чужди списания, – работи, издадени в София, като „История славеноболгарская“, 1914, като „Св. Иван Рилски и неговият монастир“, 1917, или като „Богомилски книги и легенди“, 1925, веднага долавяме физиономията на учения – ясна и определена. Виждаме археолога и историка, изкуствоведа, етнографа и географа, филолога и литературния историк, които не се отделят един от друг, а взаимно се допълнят, подпомагат, които се обединяват в страстната преданост към миналото, към неговите останки. Следите на това минало, особено българското, които той търси не само в пределите на българската земя, но и в чужбина – по прашните лавици на библиотеки и музеи, за него са предмет не само на наблюдение и съзерцание, но и за изучване – и то добросъвестно, всестранно, критично, с едничката жажда да се хвърли лъч върху тъмните страници от историята на един народ.