• Заглавие: КОПИЕНОСЕЦ НА БОЖЕСТВЕНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ?
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Година: 1930

Анотация

Хероят на „Радецки“ и на „Вола“ неведнъж е бивал знаме. И на личности, и на групи, и на партии. И немалко страници са написани за него – у нас и в чужбина, с чувство на почуда и възторг. И днес България чрез своята младеж му прави всяка година поклон във Вратца, както на никой свой син. При все че Захарий Стоянов, един от неговите сподвиж- ници, го представи в биографията си за него в твърде странна светлина като личност. От тоя възторг се опитва да отклони българското общество Иван Вазов още в 1891 г. в студията си за Ботевите поетически творби (Денница, II, кн. 6–10), като подчертава в „Молитва“ недостойно отношение към православната религия. Тук подкрепят Вазова Ст. Заимов (Мсб. I. 1888, с. 251) и Д. Т. Страшимиров (Христо Ботев, критически опит, Пловдив, 1897, с. 278), макар и да се отнася критично към неговата преценка.

• Заглавие: Мъченик на народностно съзнание
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Година: 1930

Анотация

Да вникнеш в миналото на един народ, не стига да се запознаеш само със събития, деяния и приключения, да запомниш имена на малки и големи вождове, да знаеш само главни моменти от историята на един живот, това значи да доловиш ритъма на един исторически процес, да схванешсмисъла в зигзагите на една съдба, да се вживееш в устреми и идеали, да по- тънеш в една душа и да се почувствуваш неизменна същност от едно битие. Най-силно можеш да изживееш миналото на своя народ, когато четеш от историята му страниците на страдание и на върховен хероизъм. Не искаш ли да отиваш твърде далеч – в мрака на вековете, достатъчно е да погледнеш сто и петдесет години назад, когато угнетен народ има смелост чрез по-будни синове да издигне глас за свое слово в богослужба, когато има воля да иска свои, от своята кръв и своя дух, стражници на неговата религиозна съвест, най-после, води борба с опасен и силен враг за своя духовна свобода, чий го образ вижда в национална независима църква – когато от Тулча до Охрид и от Видин до Цариград се събужда, вълнува и бори един народ и заявява на света своето право на живот.

• Заглавие: Предговор към История на новата българска литература", Том1
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Предговори
• Библиография: Предговор. – В: Пенев, Боян. История на новата българска литература: Т. 1 – Начало на Българското възраждане / Боян Пенев; Под ред. на Борис Йоцов, С., 1930, с. 3–8.
• Година: 1930

Анотация

Ученик в критическите си статии и студии на д-р К. Кръстева, в историко-литературните си изследвания на Ал. Теодоров-Балан и Ив. Д. Шишманов, във филологичните си анализи на Л. Милетич и Б. Цонев, Боян Пенев успява скоро да очертае своя лик като учен. От 1908 г., когато като частен доцент започва преподаванията си в Софийския университет по българска и славянски литератури, до 1927 г., когато като редовен професор завършва без време земния си път, той живее не само с голяма любов към своята специалност, но и със смел устрем към висините на българската научна мисъл.

• Заглавие: Към българските културни борби
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Издания:
  Издания Отец Паисий
• Библиография: Към българските културни борби : [Рецензия на: Български читалища преди Освобождението : Принос към историята на Бълг. възраждане / Стилиян Чилингиров. - София : М-во на нар. просвещение, 1930,] / Борис Йоцов. // Отец Паисий : обществено-културно-политическо списание, Год. ІV (1931), № 17/20, с. 238-240.
• Година: 1930

Анотация

"...Един от нашите известни писатели, Ст. Чилингиров, който не веднъж е хвърлял поглед към духовния живот на своя народ в минало и сегашно, написал множество статии и студии, за да осветли един или друг въпрос из българската културна и политическа история, изненадва сега с един обширен труд, резултат колкото на благородни усилия и грижи, толкова и на строга добросъвестност и неуморна трудолюбивост. Това е принос, от особено значение, към историята на българските културни борби преди освобождението, които, изразили се в една или друга посока, имат за един от своите крупни успехи просветни, нека кажем национални, огнища—читалищата..."

• Заглавие: Песен на жетвата
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Библиография: Песен на жетвата : [Рецензия за : Златни ниви и бойни полета : Поема в 8 песни с пролог и епилог / Емануил Попдимитров] / Борис Йоцов. // Отец Паисий, Год. ІІІ (1930), № 7, с. 102-103 ; В: Емануил Попдимитров : По случай 25-год. лит. дейност : 1906-1931. - София, 1931, с. 33.
• Година: 1930

Анотация

Професор Борис Иванов Йо̀цов е български славист, юрист, литературен историк и критик, политик, член-кореспондент на Българска академия на науките. Убит от комунистическите власти през 1945, които установяват тоталитарен режим на управление в България след деветосептемврийския преврат от 1944.

Дългогодишен преподавател по литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, той е министър на народното просвещение през 1942-1944 г., за което е осъден на смърт от Първи върховен състав на „народния съд“ след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.

• Заглавие: Поезия на предосвобожденска романтика
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Библиография: Поезия на предосвобожденска романтика : [Рецензия на: Харитининият грях : Роман / Ана Каменова. - София, 1930] / Борис Йоцов. // Отец Паисий : обществено-културно-политическо списание, Год. ІІІ (1930), № 9, с. 131-136.
• Година: 1930

Анотация

Професор Борис Иванов Йо̀цов е български славист, юрист, литературен историк и критик, политик, член-кореспондент на Българска академия на науките. Убит от комунистическите власти през 1945, които установяват тоталитарен режим на управление в България след деветосептемврийския преврат от 1944.

Дългогодишен преподавател по литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, той е министър на народното просвещение през 1942-1944 г., за което е осъден на смърт от Първи върховен състав на „народния съд“ след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.

• Заглавие: Проф Боян Пенев
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Редактор: д-р Никола Бобчев
• Издателство: Славянското дружество в България
• Библиография: Проф. Боян Пенев (1882-1927) [Статия] Борис Йоцов. // Славянски глас : орган на Славянското благотворително дружество, 1927, № 2/3, с. 160-164.
• Година: 1930

Анотация

Професор Борис Иванов Йо̀цов е български славист, юрист, литературен историк и критик, политик, член-кореспондент на Българска академия на науките. Убит от комунистическите власти през 1945, които установяват тоталитарен режим на управление в България след деветосептемврийския преврат от 1944.

Дългогодишен преподавател по литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, той е министър на народното просвещение през 1942-1944 г., за което е осъден на смърт от Първи върховен състав на „народния съд“ след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.