Публикуването на текстовете на Борис Йоцов постави основното условие – те да бъдат нормализирани в съзвучие със съвременната правописна норма. Съответно това наложи нормализацията на всички текстове на Б. Йоцов, които ще бъдат включени в подготвящите се по проекта издания на негови съчинения, както и на отделни публикации в научния периодичен печат. Известно е, че при представянето на текстове от възрожденското време или от период преди езиковата реформа от 1945 г., все още няма изработени надежни и единни правила, като база за нормализация ( т.н. осъвременяване) става съществуващата правописна норма за българския език. Поради това и предаването в ново време на цитати от средата на ХХ в. на възрожденски текстове от XIX в. често налага сверка с оригиналите, което е правено и за настоящото издание. Проверявани и уточнявани са библиографските посочвания в оригиналния текст на Б. Йоцов, като корекциите са отбелязвани с бележки под линия.
Стремежът на Редколегията е да се съхрани звученето на езика на Борис Йоцов, за да може да се усети духът на времето в словото му, а също и някои съвсем специфични езикови формули, също и остарели думи, предпочитани от него, които определят и физиономичността на стила му (напр. "херой", нирва се, тром и т.н.).
Бяха изработени Общи условия за нормализация на езика на Б. Йоцов, според които са осъществени графични, пунктуационни и синтактични промени, наложени от съвременната книжовно-правописна норма на българския език, а именно:
- премахване на краесловните ерове -Ъ- в думи от м. р. ед. ч. – членувани и нечленувани;
- премахване на Ѣ (ятова гласна, замяна с Я/Е в зависимост от произношението и правописа на съвременния български език);
- премахване на малък ер -Ь- в думи като повесть, радость и др.;
- уеднаквяване на употребата на пълен и кратък член в думи от м. р. ед. ч. ;
- навсякъде поставяне на пълни форми на съюзите „С“ и „В“ според изискванията на съвременния правопис;
- изписване на думите без „д“, където наличието на „д“ по-скоро показва връзка с етимологичния принцип на изписване – напр. сърдце и др.
- запазване на падежи при имената – например Софрония, Екзарха, Ботева;
- запазване на форми на – ува (чувствува и т.н.), защото така също се съхранява автентичният езиков израз на Борис Йоцов;
- изясняване под линия значението на диалектна, стара или чужда дума;
- прецизиране на представянето на географските имена на градове или области, които са били употребявани през възрожденското време, но вече имат съвременни наименования, чрез бележки под линия – напр.: Вена – Виена, Лондра –Лондон и други;
- бележката под линия, ако се отнася за дума от средата на изречението – започва с малка буква; с главна буква започва бележката под линия ако с изясняваната дума започва изречение, а също и когато бележката е отделен коментарен текст на редакционната колегия;
- всички думи, които са редки, излезли от употреба, остарели, книжовни или от чужд език – се определят в скоби, съкратено, напр. остар. книж, грц, рус. и т.н.
- повечето библиографски посочвания от Йоцов в неговите текстове са проверени de visu, с изключение на случаите, когато изданията, където са публикувани, са изгубени, остарели и недостъпни или дадени за реставрация;
- обозначения и наименования са предавани според съвременните правописни правила – напр. Българско възраждане, Възраждане, Съединение;
- бележките са с индекси арабски цифри; изключение се прави само в случаите, когато самият Б. Йоцов има свои бележки, представени с арабски цифри, и, за да не се получи объркване, бележките на редколегията са дадени с римски цифри, като това е изяснено с първата бележка към текста;
- освен бележките, изясняващи отделни думи, някои библиографски уточнявания или съвсем лаконични биографични представяния на учени, на които Йоцов обръща внимание, в научния коментар присъстват и наблюдения и съждения, които целят да изяснят някои употребени от него терминологични понятия, да разкрият по-подробно негови изследователски тези, да представят някои негови наблюдения, които са новаторски или не следват пряко традицията; има случаи на корекции на неточни библиографски позовавания или на смесване на издания в изследванията му, на които редколегията обръща внимание в коментарите;
- всяка бележка завършва с (бел. ред.).