Присъствието на една творческа личност в живота на обществото се изразява с въздействието на нейните идеи и със способността им да се превърнат в културна традиция. Когато обаче вместо присъствие има знаково отсъствие – това вече е проблем на духовната зрялост на обществото. Израз на такова несъответствие е творческата участ и житейската драма на един от най-значимите изследователи на българската литература, на славянството и на славянската словесност – професор Борис Йоцов.