• Заглавие: ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Предговори
• Библиография: [Предговор]. – В: Паисий Хилендарски. История славянобългарская / Паисий Хилендарски; Прев. на новобълг. Ал. Филипов; С увод от Борис Йоцов. – София: Всебълг. Съюз Отец Паисий, 1934, с. III–XXXVIII.
• Година: 1934

Анотация

Тежкото и дълго робство, в което изпада българският народ в края на XIV век, го засяга дълбоко с гибелните си последствия. Независимото българско царство, което има политически, търговски и културни връзки с близки и далечни страни, напомня на света за един народ със свой определен лик, със свои нрави и обичаи, с език и минало. Когато бива сломена в Търново неговата независимост, гасне не само славата, но и името му. С цар Шишмана и с патриарх Евтимия се затваря една светла страница, за да дойде друга, пълна с безпаметство и забрава. В Цариград, гдето Вселенската гръцка патриаршия взема в свое духовно водачество българското население, знаят, че в пределите на империята, тук на Балкана, съществува само руммиллет, сиреч гръцки народ. Знаят, собствено така искат да знаят, за да обгърнат под общо име намиращите се под турско поданство християни.

• Заглавие: БУКВАРЪТ НА БЕРОНА
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Предговори
• Библиография: Букварът на Берона [Предговор]. – В: Берон, Петър. Буквар с различни поучения: Фототипно изд. / Петър Берон; Стъкмено и снабдено с увод и бележки от Борис Йоцов. – С., 1939, с. ІІІ–XXXII.
• Година: 1939

Анотация

През първите три десетолeтия на миналия век българският народ засили темпа на своето духовно развитие. За това благоприятствуват значително събития и условия от стопански и политически, културен и морален характер. Още не отзвучала напълно Великата френска революция в 1789 г., избухва сръбското въстание за народностно освобождение през 1804–1813 г., също и гръцката завера в 1821 г., в която вземат живо участие и доста българи. Русия, към която българинът е обърнал поглед с надежда за помощ и закрила, води упорита война с Турция през 1806–1812 год., Софроний Врачански, заедно с Иван Замбин и Атанас Некович, прави постъпки в Петербург за освобождението на България, отправя от Букурещ позив към сънародниците си отсам Дунава да посрещнат радушно братски руските войски.

• Заглавие: Любен Каравелов. Из мъртвия дом
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Предговори
• Библиография: [Предговор]. – В: Каравелов, Любен Стойчев. Из мъртвия дом / Любен Стойчев Каравелов; Прев. [от сръб. ез.], увод и бел. от Борис Йоцов, С., 1938, с. III – LXII; Бележки, с. 64–96.
• Година: 1938

Анотация

През 1867 г. Каравелов бива заставен, по силата на сложилите се обстоятелства, да напусне Русия. Разделя се с Москва, гдето е живял около десет години, гдето е минал най-хубавите дни на своята младост. Не само защото във великата славянска земя не се е чувствал свободен. Не бива да се забравя това, което той казва в „Из мъртвия дом“. Вкъщи му е правен обиск, преследван от полицията като последовател на Херцен. А един от неговите московски другари, И. Г. Прижов, с когото издава в 1861 г. „Памятники народнаго быта болгаръ“, недълго време след неговата раздяла с Русия, бива съден и затворен като съидейник на Сергей Нечаев. Чрез същия руски революционер Прижов получава от Каравелова някакво писмо (срв. И. Г. Прижов, Очерки, статьи, письма, Москва-Ленинград, 1934, с. 394).

• Заглавие: Нешо Бончев
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Предговори
• Библиография: Нешо Бончев. – В: Нешо Бончев: Сборник: Животопис и преценки на дейността му по случай 100 год. от рождението му / Под ред. на Н. Горинов, Н. Т. Дончев, С., 1939, с. 65–83.
• Година: 1942

Анотация

Спрете ли по-дълго поглед върху културния възход на нашия народ към 70-те години на миналия век, сред толкова знайни и славни имена, срещате и скромно име, над което сякаш забравата е сложила тежка ръка, без да подозирате дори, че зад него се таи личност с „редки умствени и нравствени достойнства, висок и светъл ум, горещо сърце, чиста и блага душа.“1 Връстник или почти връстник на М. С. Дринова, В. Друмева, В. Д. Стоянова, Л. Каравелова, Добри Войникова – това е Нешо Бончев, който от изгрева до заника на своите земни дни остава в сянката на нерадостна съдба. ОслоненII от невръстна възраст върху грижата на сама изостанала бедна майка, обречен да дели залъка си с братя и сестри, той расне под сключения небосклон на Панагюрище двадесет години почти, от J839 до 1858 г., напряга воля да победи житейски несгоди, гони по-висши цели на просвета и култура.

• Заглавие: Предговор към История на новата българска литература", Том1
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Предговори
• Библиография: Предговор. – В: Пенев, Боян. История на новата българска литература: Т. 1 – Начало на Българското възраждане / Боян Пенев; Под ред. на Борис Йоцов, С., 1930, с. 3–8.
• Година: 1930

Анотация

Ученик в критическите си статии и студии на д-р К. Кръстева, в историко-литературните си изследвания на Ал. Теодоров-Балан и Ив. Д. Шишманов, във филологичните си анализи на Л. Милетич и Б. Цонев, Боян Пенев успява скоро да очертае своя лик като учен. От 1908 г., когато като частен доцент започва преподаванията си в Софийския университет по българска и славянски литератури, до 1927 г., когато като редовен професор завършва без време земния си път, той живее не само с голяма любов към своята специалност, но и със смел устрем към висините на българската научна мисъл.

• Заглавие: Ботйов, Халек и Горанова : Вместо предговор
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Предговори
• Библиография: Ботйов, Халек и Горанова : Вместо предговор / Борис Йоцов. В: Жив е той... : Сборник статии за Христо Ботйов. - София, 1940, с. 3-7.
  
• Година: 1940

Анотация

Неведнъж е изтъквано, като се почне от Захари Стоянова (Христо Ботйов: Опит за биография, Русе, 1888 г., с. 40–43) и Стоян Заимова (Биографията на Хр. Ботева от 3. Стоянова, СБНУ, г. I., 1889 г., с. 205, и Миналото: Етюди върху записките на З. Стоянов, София, 1895 г.) и се стигне до Ив. г. Клинчарова (Христо Ботйов: Биография, София, 1910 г., с. 236–245), че първото либе на Ботйова е Парашкева Ив. Шушулова. Никола Начев обаче (вж. сп. Борба, г. IІ, 1920 г., книга 17, с. 523–527, и Прослава [на Христо Ботйов], изд. ученолюбивото дружество „Христо Ботев“ в Калофер, 1926 г., с. 34–38) е наклонен да вярва, че не Парашкева Шушулова, а Мария Ив. Горанова, от Карлово, е оная девойка, която е очаровала и завладяла сърцето на младия поет.