Генералната задача на замисления научен проект е цялостно и максимално обхватно представяне на научното наследство на Борис Йоцов, запознаване на българското общество с идеите, концепциите и изследователските търсения на един от най-изявените български учени слависти на ХХ век. Такъв мащабен поглед към предстоящите изследователски дейности на научния колектив предполага и реализирането на двете генерални цели в дейността на предлагания научен проект, а именно:
I. ЗАВРЪЩАНЕ НА БОРИС ЙОЦОВ В БЪЛГАРСКАТА ХУМАНИТАРНА НАУКА.
II. ЗАВРЪЩАНЕ НА БОРИС ЙОЦОВ В СЛАВИСТИЧНАТА НАУКА.
Основната хипотеза в работата на научния колектив е, че професор Борис Йоцов е изключително важна фигура в българския културен и литературен живот на ХХ столетие, а неговите научни тези са актуални и днес. Тъй като творческото дело на Борис Йоцов е непознато за българското общество, въпреки че през 90-те г. на ХХ в. започва активизиране на интереса към него, в обмисления план за предстоящата научна дейност на колектива присъстват етапи на запознаване с неговите изследвания. Предстоящо е и издирването на текстовете на Б. Йоцов в различни издания в периодичния печат от три десетилетия – 20-те, 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век.
Отделен аспект в предстоящата дейност на колектива е проучването на архивите и архивните сбирки, на отделни публикации и позовавания в чуждестранни издания, предимно чешки, полски, немски, руски.
За успешното осъществяване на замислените изследователски цели на проекта се предвиждат различни подходи и решения.
I. ЗАВРЪЩАНЕ НА БОРИС ЙОЦОВ В БЪЛГАРСКАТА ХУМАНИТАРНА НАУКА. Релизирането на тази генерална цел предполага поетапното осъществяване на няколко дейности, а именно:
1. Технически подход. Осъществяване на цялостна дигитализация на научното наследство на Борис Йоцов, което предполага дигитализиране на всички публикувани текстове, намиращи се в отделни издания, в отделни броеве на периодичния печат – литературен, научен, обществен, в архиви и архивни колекции в ДА, БИА-НБКМ, НА БАН. За осъществяването й е предвиден член на колектива, който е технически изпълнител, ще му съдействат освен членовете на научния колектив и двама студенти от специалност „Славянска филология” и „Българска филология” в Софийския университет. Ще бъде открит и поддържан специален сайт за Борис Йоцов, който ще представя реализирането на отделните етапи на проекта.
2. Научно-изследователски подход. Научният колектив ще подготви и издаде в два тома съчиненията на Борис Йоцов с богат научен коментар, справочен апарат, илюстрации и снимков раздел. В отделен раздел ще бъдат представени и архивни материали, неизвестни писма и различни документи, свързани с научното му дело. Ще бъдат издирени и включени в това издание и материали от чуждестранни библиотеки, периодични издания и архивни сбирки като отзиви за Йоцов, писма, ръкописи и документи от и за него.
3. Организиране и провеждане през втория етап на научен семинар по темата на проекта, на който ще бъдат поканени за участие учени от всички научни центрове в България – от институти на БАН, всички университети, някои читалища и дружества. Този семинар ще цели пълно обглеждане на научното наследство на Борис Йоцов, максимално обхващане в научни интерпретации, съобщения и тематични изследвания на отделни аспекти на неговото научно дело. Като резултат от проведения научен семинар ще бъде подготвен и издаден в края на отчетния втори етап от проекта един том с изследванията и материалите от нея.
4. Научно-организационен подход. Той предвижда разпространението на научните резултати от проекта – осъществяването на научни срещи и семинари сред студенти и ученици; провеждане на телевизионни и радиопредавания по теми от творчеството на Б. Йоцов; изработване на сценарий и реализиране на документален филм за Борис Йоцов, който да бъде излъчен.
II. ЗАВРЪЩАНЕ НА БОРИС ЙОЦОВ В СЛАВИСТИЧНАТА НАУКА. Реализирането на тази втора генерална цел предвижда освен включването на всички компаративистични славистични изследвания на Борис Йоцов в предвидените за публикуване два тома негови съчинения и в тома с материали от научен семинар, също и публично огласяване на дейността му като един от първите учени слависти в българската хуманитарна наука. На практика това ще означава запознаване на съвременната славистична наука с творческото дело на Борис Йоцов на предстоящия значим научен форум – XVI Конгрес на славистите, който ще се проведе през месец септември 2018 г. в Белград. Самото осъществяване на този замисъл ще стане на специално организирано и проведено в Конгресния център в Белград представяне на научния проект “БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУЕРЕН ПАНТЕОН И СЛАВЯНСКИЯТ СВЯТ В НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА БОРИС ЙОЦОВ: РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ИДЕИТЕ”. Основната насока на представянето ще бъде „Завръщане на Борис Йоцов в славистичната наука”. Тя ще е обявена и в научната програма на конгреса, което ще означава покана и към други колеги слависти от различни страни да проявят интерес и да се включат с доклади и съобщения, освен участниците в научния колектив, които ще бъдат командировани.
Проектът е интердисциплинарен. Той включва литературноисторически изследвания, теоретични изследвания и тематологични наблюдения, антропологични и културологични изследвания, социологически анализ, исторически наблюдения и обобщения.
Изследването на научното наследство на Борис Йоцов – един от най-изявените български учени хуманитаристи на ХХ век – е фундаментално. То цели пълно и максимално обхватно представяне пред българското общество на непознатото научно дело на този виден български учен със солидно присъствие и в българския, и в европейския научен живот през първата половина на миналия век. Самото представяне ще постигне двете основани цели на научния проект – завръщане на Борис Йоцов в българската хуманитарна наука и в съвременната европейска славистика. За постигането на тези генерални цели са предвидени отделни етапи на дейност, които да осъществят ритмичното изпълнение на научните задачи.
В резултат ще бъде коригирана една историческа несправедливост – съзнателното заличаване за повече от половин век от българската културна и литературна история на името и делото на Борис Йоцов. С резултатите от научната дейност на колектива, предлагащ настоящия проект, българската наука ще отдаде дължимото на един от най-видните свои представители хуманитаристи – професор Борис Йоцов.