ПУБЛИКАЦИИ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕКИПА

ПРЕДСТАВЯНЕ С ОТДЕЛНИ ПУБЛИКАЦИИ НА НАУЧНИТЕ ОБЛАСТИ, В КОИТО РАБОТЯТ ОТДЕЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКИПА

Научните изследвания на творчеството на Борис Йоцов досега са по-скоро спорадични – една монография (1995, 98 стр.), разглеждаща отделни аспекти на неговото богато творческо дело; предговор към публикувани 4 студии на Б. Йоцов, отделни (4) статии, оповестяващи необходимостта от цялостно и комплексно изследване и представяне на научното му наследство; първата енциклопедична статия за Б. Йоцов (2014); отделни позовавания на негови творби, някои публикации в интернет на отделни студии или предговори към възрожденски писатели от Б. Йоцов.

Научният колектив, който се наема да осъществи научните задачи и изследователски цели на проекта, е изграден с разбирането за неговия интердисциплинарен характер – цялостно и от различни изследователски ракурси проучване, интерпретиране и представяне на научното наследство на Борис Йоцов. Липсата досега на повече изследвания върху научното творчество на Борис Йоцов освобождава колектива от напластявания на идеи и концепции и дава шанс да се изгради непредубедено изследователският образ на един от най-видните български учени хуманитаристи на ХХ век. Съответно в колектива са включени учени, чийто висок професионален статус и утвърден авторитет в съвременната хуманитаристика са гаранция за успешното реализиране на научния проект.

Реконструкцията на идеите на Борис Йоцов изисква познаване на цялостния литературен процес през XIX и XX век, предполага задълбочен поглед към отделните автори и творби в класическия канон на българската литература; налага познания в областта на история на славистиката и на славистичната компаративистика; сложността на изследователския подход на Б. Йоцов предполага теоретично осмисляне, тематично проследяване на неговите идеи; цялостният поглед към научното наследство поставя въпроса за представите на Б. Йоцов за българския литературен канон; публикациите на Б. Йоцов върху българското историческо съзнание в сп. „ Родина”, на което е редактор, изискват погледа на историка социолог, който може да го ситуира в културноисторическия контекст на времето.

Списък на публикации на членовете на екипа, представящи различни изследователски подходи към литературните и културните явления и процеси:

Р. Дамянова.
Емоциите в културата на Българското възраждане.
София, Сиела, 2009, 200 с.
Р. Дамянова.
Типология на привилегированите гласове през Възраждането – в сб. „Култура , идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. Н. Аретов” .
София, Акад. изд. „ Проф. М. Дринов”, 2016 , 495-499.
Н. Капралова.
За етикета и зад него (какво разказват писмата от запазения личен архив на семейство Караминкови)”. В сб. „Майки и дъщери”.
София: Полис, 1999, 139–153.
Св. Страшимирова.
Историята ни като преживяване. Историко-психологически етюди за българския политически живот,изд."Св. Кл Охридски",
София, 2000, 120 с.
Св. Страшимирова.
Ценностна дисоциация на българското общество,
НЕА, НБУ,2013
Св. Страшимирова.
За нуждата от социополитически психоанализ на българската култура, В:Сборник в чест на проф. Р. Дамянова,
Акад. изд. „Проф. М. Дринов”, София, 2009.
М. Китанова.
Свой за чуждите и чужд за своите.
Варна, 2012,. LiterNet1, 156 с.
М. Китанова.
Род, семья и дом в болгарской культуре и языке.
Саарбрюкен, 2015, Lambert, 192 .
Хр. Балабанова.
Славистичните текстове на Борис Йоцов като научно неусвоено пространство”
– В сп.„Славянски диалози”, г. XI, 2014, кн. 15, 48-56.
Хр. Балабанова.
„За рецепцията на Франк Волман в чешко-словашки контекст и пътищата на славистиката и компаративистиката ( някои методологически аспекти )” – „Българската бохемистика днес”. Съст. и ред. Хр. Дейкова и Вл. Пенчев.
„Парадигма”, София, 2012, с. 217 – 239.
А. Спасова.
„Античните басни параболи във възрожденската учебникарска книжнина. Д-р Петър Берон” в сп. „Филологически форум – списание за студенти, докторанти и млади учени”, г. I, бр. 2, „Парадигма”,
София, 2015, с. 97-108, ISSN 2367-8119.
Р. Коларов.
За автора - post mortem -В: Изпитания на теорията. Литературоведски диалози.
София, 2004.
Ал. Кьосев.
Българският канон? Кризата на литературното наследство , Александър Кьосев и Бойко Пенчев, съст.
София , изд. Александър Панов, 1998. The Bulgarian Canon, Kiossev, Al. Penchev, B., eds. Sofia: Alexander Panov Pyblishing 1998.
Ал. Кьосев.
Вечните съвременници. Опит да се включи феномена “класическо” в Козелековата теория на темпоралните пластове. в книгата Около Райнхард Козелек. Историческо време и темпоралност ,
София, Дом на науките за човека и обществото, 2003
Д. Григоров.
Společenský život literární historie “, Tvar, č. 16, 12-13 ,
2014 („Общественият живот на литературната история“, Твар, № 16, с. 12-13, 2014).
Д.Григоров.
"Градината на литературната история. Приносът на Пражката школа за обновяването на литературната история,
София, "Сиела", 2012, 318 стр.
Н. Желев.
„Древногръцката философия в контекста на „Шестоднев“ на Йоан Екзарх“,
сп. „Litera et Lingua”, 31.08.2016, http://slav.uni-sofia.bg/naum/en/lilijournal/2013/3-4/zhelevn