ПРЕДСТАВЯНЕ С ОТДЕЛНИ ПУБЛИКАЦИИ НА НАУЧНИТЕ ОБЛАСТИ, В КОИТО РАБОТЯТ ОТДЕЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКИПА
Научните изследвания на творчеството на Борис Йоцов досега са по-скоро спорадични – една монография (1995, 98 стр.), разглеждаща отделни аспекти на неговото богато творческо дело; предговор към публикувани 4 студии на Б. Йоцов, отделни (4) статии, оповестяващи необходимостта от цялостно и комплексно изследване и представяне на научното му наследство; първата енциклопедична статия за Б. Йоцов (2014); отделни позовавания на негови творби, някои публикации в интернет на отделни студии или предговори към възрожденски писатели от Б. Йоцов.
Научният колектив, който се наема да осъществи научните задачи и изследователски цели на проекта, е изграден с разбирането за неговия интердисциплинарен характер – цялостно и от различни изследователски ракурси проучване, интерпретиране и представяне на научното наследство на Борис Йоцов. Липсата досега на повече изследвания върху научното творчество на Борис Йоцов освобождава колектива от напластявания на идеи и концепции и дава шанс да се изгради непредубедено изследователският образ на един от най-видните български учени хуманитаристи на ХХ век. Съответно в колектива са включени учени, чийто висок професионален статус и утвърден авторитет в съвременната хуманитаристика са гаранция за успешното реализиране на научния проект.
Реконструкцията на идеите на Борис Йоцов изисква познаване на цялостния литературен процес през XIX и XX век, предполага задълбочен поглед към отделните автори и творби в класическия канон на българската литература; налага познания в областта на история на славистиката и на славистичната компаративистика; сложността на изследователския подход на Б. Йоцов предполага теоретично осмисляне, тематично проследяване на неговите идеи; цялостният поглед към научното наследство поставя въпроса за представите на Б. Йоцов за българския литературен канон; публикациите на Б. Йоцов върху българското историческо съзнание в сп. „ Родина”, на което е редактор, изискват погледа на историка социолог, който може да го ситуира в културноисторическия контекст на времето.
Списък на публикации на членовете на екипа, представящи различни изследователски подходи към литературните и културните явления и процеси:
- Р. Дамянова.
- Емоциите в културата на Българското възраждане.
София, Сиела, 2009, 200 с. - Р. Дамянова.
- Типология на привилегированите гласове през Възраждането – в сб. „Култура , идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. Н. Аретов” .
София, Акад. изд. „ Проф. М. Дринов”, 2016 , 495-499. - Н. Капралова.
- За етикета и зад него (какво разказват писмата от запазения личен архив на семейство Караминкови)”. В сб. „Майки и дъщери”.
София: Полис, 1999, 139–153. - Св. Страшимирова.
- Историята ни като преживяване. Историко-психологически етюди за българския политически живот,изд."Св. Кл Охридски",
София, 2000, 120 с. - Св. Страшимирова.
- Ценностна дисоциация на българското общество,
НЕА, НБУ,2013 - Св. Страшимирова.
- За нуждата от социополитически психоанализ на българската култура, В:Сборник в чест на проф. Р. Дамянова,
Акад. изд. „Проф. М. Дринов”, София, 2009. - М. Китанова.
- Свой за чуждите и чужд за своите.
Варна, 2012,. LiterNet1, 156 с. - М. Китанова.
- Род, семья и дом в болгарской культуре и языке.
Саарбрюкен, 2015, Lambert, 192 . - Хр. Балабанова.
- Славистичните текстове на Борис Йоцов като научно неусвоено пространство”
– В сп.„Славянски диалози”, г. XI, 2014, кн. 15, 48-56. - Хр. Балабанова.
- „За рецепцията на Франк Волман в чешко-словашки контекст и пътищата на славистиката и компаративистиката ( някои методологически аспекти )” – „Българската бохемистика днес”. Съст. и ред. Хр. Дейкова и Вл. Пенчев.
„Парадигма”, София, 2012, с. 217 – 239. - А. Спасова.
- „Античните басни параболи във възрожденската учебникарска книжнина. Д-р Петър Берон” в сп. „Филологически форум – списание за студенти, докторанти и млади учени”, г. I, бр. 2, „Парадигма”,
София, 2015, с. 97-108, ISSN 2367-8119. - Р. Коларов.
- За автора - post mortem -В: Изпитания на теорията. Литературоведски диалози.
София, 2004. - Ал. Кьосев.
- Българският канон? Кризата на литературното наследство , Александър Кьосев и Бойко Пенчев, съст.
София , изд. Александър Панов, 1998. The Bulgarian Canon, Kiossev, Al. Penchev, B., eds. Sofia: Alexander Panov Pyblishing 1998. - Ал. Кьосев.
- Вечните съвременници. Опит да се включи феномена “класическо” в Козелековата теория на темпоралните пластове. в книгата Около Райнхард Козелек. Историческо време и темпоралност ,
София, Дом на науките за човека и обществото, 2003 - Д. Григоров.
- Společenský život literární historie “, Tvar, č. 16, 12-13 ,
2014 („Общественият живот на литературната история“, Твар, № 16, с. 12-13, 2014). - Д.Григоров.
- "Градината на литературната история. Приносът на Пражката школа за обновяването на литературната история,
София, "Сиела", 2012, 318 стр. - Н. Желев.
- „Древногръцката философия в контекста на „Шестоднев“ на Йоан Екзарх“,
сп. „Litera et Lingua”, 31.08.2016, http://slav.uni-sofia.bg/naum/en/lilijournal/2013/3-4/zhelevn