1927

М.Г.Попруженко. Синодик царя Борила


Анотация

От всички славянски страни Русия е проявила най-жив интерес към паметниците на старата българска писменост. В края на миналото столетие руски учени покрай друго обърнаха особено внимание и на синодиците, най-вече откак Ф. И. Успенски изтъкна, че те са от голямо значение за историка изворовед. Мнозина ги използуваха за свои културни и исторически изследвания, някои пък ги подложиха на по-обстойно литературно изучване. Един от тия учени, които хвърлиха буден поглед към далечното минало на България, е и г. М. Г. Попруженко. Покрай трудовете си из областта на Българското възраждане той издаде, още в началото ва своята учена дейност, в Одеса 1899 г., „Синодик царя Борила“ по Софийски (сега наречен от него Палаузовски) препис заедно със съответния му гръцки текст, а по-късно, през 1907 г в Петербург „Козмы Пресвитера слово на еретики и поучение от божественных книг“ и то с оглед на културните сношения между България и Русия.



Subscribe to 1927