• Заглавие: „Отокар Мокри и полската литература (Студия по история на чешката литература). Към историята на полския романтизъм в Чехия.“
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ

• TULACHOVÁ, Marie, ed. Disertace pražské university 1882-1953. I., [Karlova universita. 1. vyd. Praha: Státní pedagogické nakladatelství, 1965. 479 s. Sbírka pramenů a příruček k dějinám University Karlovy; 3.

  Archiv Univerzity Karlovy FF UK,
  Dizertace Pražské univerzity 1882-1953 I.
  Číslo dizertace 1464

• Раздел: Монография
• Година: 1928

Анотация

„Отокар Мокри и полската литература (Студия по история на чешката литература). Към историята на полския романтизъм в Чехия.“

Докторска дисертация, Философски факултет на Карловия университет в Прага, защитена през учебната 1927/1928 г., научен ръководител проф. Милослав Хисек

Дисертацията е заснета в: 
Архив на Карловия университет, номер на дисертацията 1464.

Библиографско описание на източника:
Tulachová, Marie, ed. Disertace pražské university 1882-1953. I., [Karlova universita. 1. vyd. Praha: Státní pedagogické nakladatelství, 1965. 479 s. Sbírka pramenů a příruček k dějinám University Karlovy; 3.

Boris Jocov:

Otakar Mokrý a polská literatura (Studie z dějin české literatury) K dějinám polského romantismu v Čechách
Dizertační práce, FF UK v Praze, obhájená ve studijním roce 1927/1928, školitel prof. Miloslav Hýsek 
Zdroj digitalizace:
Archiv Univerzity Karlovy v Praze, Číslo dizertace 1464
Bibliografický popis dizertace:
Tulachová, Marie, ed. Disertace pražské university 1882-1953. I., [Karlova universita. 1. vyd. Praha: Státní pedagogické nakladatelství, 1965. 479 s. Sbírka pramenů a příruček k dějinám University Karlovy; 3.

• Заглавие: М.Г.Попруженко. Синодик царя Борила
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Година: 1927

Анотация

От всички славянски страни Русия е проявила най-жив интерес към паметниците на старата българска писменост. В края на миналото столетие руски учени покрай друго обърнаха особено внимание и на синодиците, най-вече откак Ф. И. Успенски изтъкна, че те са от голямо значение за историка изворовед. Мнозина ги използуваха за свои културни и исторически изследвания, някои пък ги подложиха на по-обстойно литературно изучване. Един от тия учени, които хвърлиха буден поглед към далечното минало на България, е и г. М. Г. Попруженко. Покрай трудовете си из областта на Българското възраждане той издаде, още в началото ва своята учена дейност, в Одеса 1899 г., „Синодик царя Борила“ по Софийски (сега наречен от него Палаузовски) препис заедно със съответния му гръцки текст, а по-късно, през 1907 г в Петербург „Козмы Пресвитера слово на еретики и поучение от божественных книг“ и то с оглед на културните сношения между България и Русия.

• Заглавие: КОПИЕНОСЕЦ НА БОЖЕСТВЕНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ?
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Година: 1930

Анотация

Хероят на „Радецки“ и на „Вола“ неведнъж е бивал знаме. И на личности, и на групи, и на партии. И немалко страници са написани за него – у нас и в чужбина, с чувство на почуда и възторг. И днес България чрез своята младеж му прави всяка година поклон във Вратца, както на никой свой син. При все че Захарий Стоянов, един от неговите сподвиж- ници, го представи в биографията си за него в твърде странна светлина като личност. От тоя възторг се опитва да отклони българското общество Иван Вазов още в 1891 г. в студията си за Ботевите поетически творби (Денница, II, кн. 6–10), като подчертава в „Молитва“ недостойно отношение към православната религия. Тук подкрепят Вазова Ст. Заимов (Мсб. I. 1888, с. 251) и Д. Т. Страшимиров (Христо Ботев, критически опит, Пловдив, 1897, с. 278), макар и да се отнася критично към неговата преценка.

• Заглавие: Мъченик на народностно съзнание
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Година: 1930

Анотация

Да вникнеш в миналото на един народ, не стига да се запознаеш само със събития, деяния и приключения, да запомниш имена на малки и големи вождове, да знаеш само главни моменти от историята на един живот, това значи да доловиш ритъма на един исторически процес, да схванешсмисъла в зигзагите на една съдба, да се вживееш в устреми и идеали, да по- тънеш в една душа и да се почувствуваш неизменна същност от едно битие. Най-силно можеш да изживееш миналото на своя народ, когато четеш от историята му страниците на страдание и на върховен хероизъм. Не искаш ли да отиваш твърде далеч – в мрака на вековете, достатъчно е да погледнеш сто и петдесет години назад, когато угнетен народ има смелост чрез по-будни синове да издигне глас за свое слово в богослужба, когато има воля да иска свои, от своята кръв и своя дух, стражници на неговата религиозна съвест, най-после, води борба с опасен и силен враг за своя духовна свобода, чий го образ вижда в национална независима църква – когато от Тулча до Охрид и от Видин до Цариград се събужда, вълнува и бори един народ и заявява на света своето право на живот.

• Заглавие: Македония в своите старини
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Година: 1931

Анотация

Един от тия, които обичат и познават старината, това е проф. Йордан Иванов. Спомним ли си някои от неговите по-крупни работи – да оставим настрана по-малките му монографии, студии и статии, пръснати из наши и чужди списания, – работи, издадени в София, като „История славеноболгарская“, 1914, като „Св. Иван Рилски и неговият монастир“, 1917, или като „Богомилски книги и легенди“, 1925, веднага долавяме физиономията на учения – ясна и определена. Виждаме археолога и историка, изкуствоведа, етнографа и географа, филолога и литературния историк, които не се отделят един от друг, а взаимно се допълнят, подпомагат, които се обединяват в страстната преданост към миналото, към неговите останки. Следите на това минало, особено българското, които той търси не само в пределите на българската земя, но и в чужбина – по прашните лавици на библиотеки и музеи, за него са предмет не само на наблюдение и съзерцание, но и за изучване – и то добросъвестно, всестранно, критично, с едничката жажда да се хвърли лъч върху тъмните страници от историята на един народ.

• Заглавие: Охридската архиепископия
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Година: 1932

Анотация

Да се проследи историята на българската църква, това значи да се разкрие българският духовен живот в историческия му ход, да се разкрие историческият развой на българската култура, ако и не всестранно, да се очертае нравственият лик на българския народ в светлината на неговата историческа съдба. Ето защо всеки труд, който отдалече или отблизо засяга миналото на нашата църква, е от особена цена за нас. Не един наш учен, не един труженик на културни ценности, е отправял поглед, кога по-критичен, кога по-бегъл, към това минало. И неведнъж са ни били поднасяни страници из историята на нашата църква, пълни с нови открития, с нови осветления, с нови заключения Така се събират изследвания за историята на българския духовен живот от най-старо време до наши дни.

• Заглавие: ЕДНА ЦЕННА КНИГА ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО МИНАЛО
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Година: 1929

Анотация

Усилията на наши и чужди учени в областта на историческата наука от петдесет години насам дадоха богата жътва. На тия усилия дължим днес, покрай другото, архивни издирвания, критично издадени преписки и мемоари, множество ценни статии, студии и монографии върху Българското национално възраждане. На тях дължим и оная обилна светлина, която се хвърля върху движението за българска духовна независимост така, че нам то е познато в неговите главни моменти, в неговите главни личности, в съществените му посоки и резултати.

• Заглавие: М. Арнаудов. Екзарх Иосиф и българската културна борба след създаване на екзархията (1870-1915)
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Рецензии
• Година: 1940

Анотация

Още един труд от проф. М. Арнаудов, който изненадва със своята неуморимост, с голямата си творческа воля, с широката си ерудиция, с очудващата си работоспособност. Арнаудов е от ония български учени, които са посветили своя живот на българското културно минало – да бъде то проучено, разкрито в неговата същност, да бъде представено в исторично осветление. Отлично запознат със западноевропейските литератури, с особените културно-исторични прояви на Западния свят, той отправи своя поглед на голям учен към българското национално възраждане, към проявите изобщо на българския духовен живот, за да бъде по-полезен както на младата българска наука, така и на своя народ, чиято политическа, културна и литературна история се нуждае от множество работници. И това, което М. Арнаудов извърши от две десетилетия насам, е достойно не само за възхвала.

• Заглавие: ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Предговори
• Библиография: [Предговор]. – В: Паисий Хилендарски. История славянобългарская / Паисий Хилендарски; Прев. на новобълг. Ал. Филипов; С увод от Борис Йоцов. – София: Всебълг. Съюз Отец Паисий, 1934, с. III–XXXVIII.
• Година: 1934

Анотация

Тежкото и дълго робство, в което изпада българският народ в края на XIV век, го засяга дълбоко с гибелните си последствия. Независимото българско царство, което има политически, търговски и културни връзки с близки и далечни страни, напомня на света за един народ със свой определен лик, със свои нрави и обичаи, с език и минало. Когато бива сломена в Търново неговата независимост, гасне не само славата, но и името му. С цар Шишмана и с патриарх Евтимия се затваря една светла страница, за да дойде друга, пълна с безпаметство и забрава. В Цариград, гдето Вселенската гръцка патриаршия взема в свое духовно водачество българското население, знаят, че в пределите на империята, тук на Балкана, съществува само руммиллет, сиреч гръцки народ. Знаят, собствено така искат да знаят, за да обгърнат под общо име намиращите се под турско поданство християни.

• Заглавие: БУКВАРЪТ НА БЕРОНА
• Автор: ПРОФ. Д-Р БОРИС ЙОЦОВ
• Раздел: Предговори
• Библиография: Букварът на Берона [Предговор]. – В: Берон, Петър. Буквар с различни поучения: Фототипно изд. / Петър Берон; Стъкмено и снабдено с увод и бележки от Борис Йоцов. – С., 1939, с. ІІІ–XXXII.
• Година: 1939

Анотация

През първите три десетолeтия на миналия век българският народ засили темпа на своето духовно развитие. За това благоприятствуват значително събития и условия от стопански и политически, културен и морален характер. Още не отзвучала напълно Великата френска революция в 1789 г., избухва сръбското въстание за народностно освобождение през 1804–1813 г., също и гръцката завера в 1821 г., в която вземат живо участие и доста българи. Русия, към която българинът е обърнал поглед с надежда за помощ и закрила, води упорита война с Турция през 1806–1812 год., Софроний Врачански, заедно с Иван Замбин и Атанас Некович, прави постъпки в Петербург за освобождението на България, отправя от Букурещ позив към сънародниците си отсам Дунава да посрещнат радушно братски руските войски.