КОПИЕНОСЕЦ НА БОЖЕСТВЕНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ?

Анотация

Хероят на „Радецки“ и на „Вола“ неведнъж е бивал знаме. И на личности, и на групи, и на партии. И немалко страници са написани за него – у нас и в чужбина, с чувство на почуда и възторг. И днес България чрез своята младеж му прави всяка година поклон във Вратца, както на никой свой син. При все че Захарий Стоянов, един от неговите сподвиж- ници, го представи в биографията си за него в твърде странна светлина като личност. От тоя възторг се опитва да отклони българското общество Иван Вазов още в 1891 г. в студията си за Ботевите поетически творби (Денница, II, кн. 6–10), като подчертава в „Молитва“ недостойно отношение към православната религия. Тук подкрепят Вазова Ст. Заимов (Мсб. I. 1888, с. 251) и Д. Т. Страшимиров (Христо Ботев, критически опит, Пловдив, 1897, с. 278), макар и да се отнася критично към неговата преценка.


Copyright © 2023. All rights reserved.